40% от европейската вода отива за земеделието
Над 70% от питейната вода на Земята се използват за земеделие и животновъдство. Европейският съюз е силно зависим от този ограничен природен ресурс, който изразходваме с бързи темпове. Статистиката показва, че 40% от питейната вода, използвана в европейското земеделие се внася от държави извън Съюза. Близо 11% от населението имат трудности с достъпа до питейна вода, недостиг има на 17% от територията на ЕС.
Страните от Южна Европа използват най-голям процент от добитата вода за селското стопанство. Това обикновено представлява повече от две трети от общата ползваемост. В северните държави-членки нивата на използване на водата в селското стопанство са много по-ниски, като напояването е по-малко важно, но все още представлява над 30% в някои области.
От 1980 г. насам Европа преживява все повече суши, особено в южните части. Заради глобалното затопляне и по-честите екстремни метеорологични условия Европейският съюз се нуждае от специфична политика за справяне с недостига на вода.
Затова и Общата селскостопанска политика подкрепя инвестициите за опазване на водите, подобряване на инфраструктурата за напояване и дава възможност на земеделските производители да подобрят напоителните техники. Тя също така спомага за защитата на качеството на водата. А качеството до голяма степен може да бъде негативно повлияно от наличието на остатъци от пестициди, хранителни вещества от торове или седименти от ерозията на почвата.
ЕС търси опит навън
В търсене на добри примери и политики в тази област, ЕС проучва опитът на различни държави по света. Комисията по земеделие и селските райони нееднократно е поръчвала сравнителни анализи на политиките за развитие на земеделието в няколко държави в глобален мащаб. Целта е да бъдат възприети уроци, които да се използват за бъдещата Обща селскостопанска политика.
Разработването на нови растениевъдни техники за отглеждане на толерантни към суша земеделски култури е едно от предложенията за решение на проблема, според изследване. „Лобитата в ЕС спряха не само отглеждането на генно модифицирани култури, но и коригирането на гени.“, отбелязва Симон Стърли, един от учените, провели изследването. Според нея ЕС трябва да възприеме нови техники в растениевъдството, за да отговори на предизвикателствата свързани с климатичните изменения.
Политиките на Япония и Австралия са анализирани от учените като добри примери, които могат да се приложат в ОСП. Двете страни имат сериозен проблем със засушаването и инвестират значителни средства в големи инфраструктурни проекти и напоителни системи. В азиатската страна те са финансирани съвместно от националните, местните власти и фермерите. Подпомагането не се дава на отделни малки фермери, а на организации на производителите. Близо 85% от средствата за земеделие на страната се изразходват за развитие и поддръжка на напоителната инфраструктура, както и за превенция от бедствия. Около 11% от бюджета отива за развитие на знанията и иновациите.
Реформата на пазара на вода и интервенциите на държавата да смекчи влиянието на лобитата са усилия, които могат да подпомогнат развитието на земеделието, което е зависимо от водата. Австралия вече предприема реформи на националния си пазар за вода. Правителството играе централна роля, като променя правилата във водния сектор и въвежда широки мерки за конкуренция, свързани с опазването на околната среда и използването на природните ресурси.
