Водата е един от най-опасните преносители на АЧС
Кръв, тъкани, преболели животни, месни продукти и замразено месо са най-титулуваните преносители на болестта Африканска чума по свинете. Зад ъгъла обаче дебнe още по-голяма опасност, а това е именно водата, която пият животните. Оказва се, че питейната вода, която стига до прасетата може да задържи преносителя на болестта в продължение на цели шест месеца. „Има различни изследвания в какви среди колко издържа заразата. Например, във фекалната маса вирусът може да престои в границите до 10- 14 дни. Чрез нея също е възможно да се разнесат причинителите на заболяването. Да не говорим за меса в прясно състояние, в замразена форма – там може да се стигне до месеци и години издържане на бактерията“. Това коментира пред нас проф. Валентин Кацаров, ръководител секция Свиневъдство в Тракийския университет.
Едрите ферми са нaй-зaстрашени
Според проф. Кацаров голяма част от едрите животновъдни ферми имат и се снабдяват с вода от земни сондажи. Най-застрашени са тези около румънската граница и Дунав. Там има струпване на промишлени свинекомплекси и голяма част от водата, която ползват както за технологични, така и за питейни нужди, идва от тези сондажи. Би могло да се очаква, че те ще бъдат най-застрашените в това отношение. Качеството на водата за напояване обаче се следи, категоричен е професорът. Има длъжностни лица, които периодично взимат водни проби и изследват за необходимите стандарти. Следи се съдържанието на нитрити, нитрати. Има и стандарти, на които трябва да отговаря водата за свинефермите.
Водата ли е донесла болестта?
Болестта обаче не е влязла по този начин в България. Излязоха категорични резултати и това е станало със замърсена храна, смята проф. Кацаров. Не такъв обаче е случая в Румъния, където в най-голямата свинеферма АЧС навлезе чрез водата. Според западния опит, храната е една от най-големите причини за разпространяване на причинителя на заразата в този момент. А най-често това се случва чрез превозни средства, минаване на граници, пренасяне на месо и др. Според проф. Кацаров, това е една от главните отправни точки, които в момента трябва да имаме предвид. Необходимо е проучване – къде има голямо струпване на туристи, особено по пътищата, откъдето минават румънски туристи, отиващи на посещение в Гърция и Турция. „Трябва да се проучи къде спират, на какви паркинги и големи бензиностанции. Какво изхвърлят, къде и т.н. Това е една от мерките, които обезателно трябва да се вземат, за да се осигури чист коридор за транспорт на българските прасета и избягването им от допир с вируса“.
Ловът сред важните мерки
Проф. Кацаров е категоричен също, че ловът е от изключителна важност при борбата с АЧС. А крайната цел – ограничаване популацията на дивата свиня. По данни на ЕС популацията в цяла Европа е страшно увеличена. По техни данни, в България има 1,1 прасета на квадратен километър. Препоръките са този брой да бъде намален до 0,3, за да се избегне във всеки случай контакта между домашната и дивата свиня. „Интересното тук е, че европейската дива свиня, за разлика от африканската, умира при досег с вируса. В Африка това не се случва. Ето защо е необходим организиран, интелигентен, селективен отстрел. Интелигентен – да организираш лова, така че да не причиниш излизането на заразени животни от местността или региона, в който се намират – т.е. да не ги прогонваш чрез отстрел. Селективният лов ще рече да се отстрелват женските животни, които са носители на голямата част от потомството“.
АЧС дошла в Европа през далечната 1957 година
Ако се върнем назад в годините се оказва, че Африканската чума по свинете далеч не е нова болест за Европа. Дори се оказва, че Стария континент вече е водил борба с коварното заболяване и дори е успял да победи. АЧС възниква в Кения, в страните около Сахара, но за първи път идва в Европа през 1957 г. След проведено изследване се установява, че заболяването дошло с изпаднали отпадъци от авиолиниите, които са пътували от Африка до Лисабон. Логично, първото огнище се регистрира в Португалия. През 1960 г. вирусът отива в Испания, след това се разпространява във всички други страни в Европа. „На Стария континент му бяха необходими 35 години за да каже, че основно се е справил с вируса на АЧС“. Десетки години след ликвидирането на заболяването, то възниква пак – този път в Грузия, през 2007 г. И тук отново е доказано, че огнището е причинено от хранителни отпадъци, които са били транспортирани с кораби. Редица изследвания показват, че чумата се движи в границите между 60 и 100 километра годишно без човешка намеса. 11 години бяха нужни на вируса да пропътува от Грузия до Чехия – с общо разстояние от 3000 километра. „В Китай обаче две хиляди километра бяха минати за три месеца. Това ни показва, че човекът е един от главните виновници за разпространението на АЧС и това става чрез заразени месни продукти, които биха могли от едно място бързо да бъдат преместени на друго място“, казва проф. Кацаров.
Източник: Agrozona.bg
